Флопи-дисковото запомнящо устройство е изобретено от Alan Shugart през 1967 година. Първите такива устройства са имали дискети с диаметър цели 8 инча (снимката отляво). Излезли са на пазара през 1971 година. Дискети за тях са произвеждани и подобрявани от следните компании: IBM, Memorex, Shugart Associates и Burroughs Corporation.
През 1976 година Shugart Associates представя първото 5.25 инчово флопи-дисково устройство (снимката отдясно), а през 1978 година вече повече от 10 
компании произвеждат такива устройства. Тези нови малки устройства много бързо изместват 8 инчовите флопита. Капацитетът им е бил 360KB (за сравнение днешните 3.5 инчови са с капацитет 1.44MB). През 1981 година 5.25 инчово флопи-дисково устройство е използвано в първият персонален компютър (PC) на IBM.
През 1984 година IBM представя двустранна флопи дискета с капацитет от 1.2MB, а през 1986 година използват 3.5 инчово микрофлопи в своят сгъваем лаптоп.
Познатото ни 3.5 инчово флопи с висока наситеност (1.44MB) е представено през 1987 година. Такова устройство е можело да се добавя и на по-стари персонални компютри.
През 1988 година компанията Brier Technology представя Flextra BR 3020 с капацитет 21.4MB, а по-късно през годината дори удвоява капацитета с устройството BR 3225. То е можело да чете и стандартни 3.5 инчови дискети.
В края на 80-те постепенно 5.25 инчовите флопи-дискови устройства спират да се ползват и в началото на 90-те те са напълно заместени от 3.5 инчовите.
През 1991 година компанията Insite Peripherals представя устройството Floptical. То използва инфрачервен светодиод за да разположи главите на точното място над повърхността на диска. Капацитетът е бил 21MB, като също е четяло и стандартни 3.5 инчови дискети.
През 1994 година Iomega представя така нареченото Zip Drive. В началото е предлагало капацитет от 100MB, по-късно 250MB и след това цели 750MB. Тъй като само някои нови компютри са се продавали със Zip Drive, то никога не е станало известно колкото стандартното флопи.
През 1995 година е представено устройството SuperDisk Drive. Използвало е дискети LS-120 с капацитет 120MB. По-късно е ъпгрейднато на LS-240 с капацитет 240MB. Също е можело да чете и стандартни 1.44MB дискети.
През 1997 година Sony създава нещо като „флоптично” (floptical) устройство – Sony HiFD. То е с капацитет 150MB. Почти веднага след пускането си обаче е изтеглено от пазара заради някои проблеми в работата му. Премахването им се оказва не толкова лесна задача и пускането му отново на пазара се забя. Чак през 1998 година е вече в продажба, като дори е с увеличен капацитет – 200MB. До тогава обаче вече пазарът бил залят със други флопи-дискови устройства и то нямало голям успех.
През 1998 година излиза така нареченото UHD144 – произведено от Caleb Technology. То предоставяло 144МB пространство, като било и съвместимо с 1.44MB дискети. Било е по-бавно от своите конкуренти, но за сметка на това с по-евтини дискети.
Съществуват флопи-дискови устройства използващи USB интерфейс за връзка, които са най-удобни за преносими компютри или за да се включат бързо и лесно към компютър без флопи. Тези USB флопита са станали за пръв път по-известни през 1998 година с излизането на Apple iMac, който е бил без флопи.
Постепенно флопи-дисковите устроства спират да се използват и се заменят от CD/DVD оптични устройства или различни устройства на базата на флаш памет – USB флаш памети, мемори карти и други.
Източник: www.wikipedia.org
Интересна статийка!